През старокаменната епоха (палеолита) хората се прехранвали като събирали ядивни растения и плодове и ловували различни животни. С края на последния ледников период и настъпилото глобално затопляне околната среда се променила значително. Някои видове растения и животни изчезнали, други се изменили. Хората трябвало да се приспособят.
Постепенно на определени места с подходящи условия хората започнали сами да отглеждат някои видове растения и животни и така да подсигуряват прехраната си. Научили се как да засаждат и да се грижат за пшеница, ечемик, леща. От тях правели хляб, каша и други, а дори и бира, от ечемика. Успели да опитомят овцата, козата, говедото и свинята. Същевременно продължили да ловуват някои диви животни, като елени и диви свине, риба, птици. Събирали и диворастящи плодове – ябълки, круши и др.
Тези съществени промени в живота на хората бележат началото на нова епоха – неолит или новокаменна епоха, която започнала в Близкия Изток около 10 000 години преди Христа. По-късно, заедно с придвижващо се население, земеделието и животновъдството се пренесли и на Балканите и в днешните български земи – около 6500 – 6000 г. пр. Хр.
Голяма част от плодовете и зеленчуците, които използваме днес, не са растели по нашите земи в тази далечна епоха. Те са дошли от Америка, Африка, Китай или Индия много по-късно, по време на „Великите географски открития“ (ХV–ХVІ в.). Сред тях са картофи, домати, чушки, тикви, кафе и много други.